Международен фестивал на етнографския филм - София 2012

В средата на месец ноември 2012 г. форумът за визуална антропология ще се състои в своето трето издание, но с променен формат и вече под заглавието Международен фестивал на етнографския филм / International Festival of Ethnographic Film Sofia (IFEF Sofia). 

Наред с предвидените прожекции, в програмната схема на фестивала са заложени още демонстрации, презентации, дискусии, лекции и изложба, групирани в няколко панела. Един от акцентите във фестивала ще бъде „Класическият антропологичен филм”, представен от заглавия на Джон Маршъл, Робърт Гарднър, Тимъти Аш, Наполеон Шаньон и Асен Баликси, изследователи които отдавна са влезнали в учебниците по антропология, с осъществените експедиции за научни звена като Смитсониън институт, Пийбоди мюзеум, Националното географско дружество, Колумбийския университет. Филмите са предоставени от Documentary Educational Resources, един от най-големите архиви за етнографски и документални филми в света, партньор на тазгодишното издание. 

Специален гост на фестивала ще бъде Сара Елдер (САЩ). Проф. Елдер работи в продължение на 30 години съвместно с коренното население на Аляска – ескимосите юпик и инуит върху създаването на етнографски филми. През 70-те години заедно със своя колега Ленард Камерлинг, Елдер става пионер в етнографското кино, с развитието на метод за сътрудничество с общността, в която сниманите субекти участват във взимането на решения и режисират филмовите теми, събития и предмети на разговор. Понастоящем е преподавател в Департамента по медийни изследвания в Университета на гр. Бъфало (щата Ню Йорк). В България тя ще представи свои заснети проекти като Alaskan Eskimo Series и Surviving Arctic Climate Change и предаде част от своя опит в полето на етнографския филм в предвидените лекция и майсторски клас. 

Друг акцент на IFEF Sofia 2012 ще бъде темата за коренното население на Северна Америка, разгледана в панела „Северноамерикански индианци” и представена чрез различни изразни средства от членове на Българско индианско общество „Орловият кръг”. 

Филмовата програма в панелите “Балкани” и „Ново документално кино” ще покаже фокуса на антрополозите и филммейкърите към България, останалите балкански държави и не само, където ще бъдат прожектирани филми от Сърбия, Черна гора, Хърватия, Румъния, Турция, България и др. Ще бъдат показани документални продукции като сръбско-американската „The Caviar Connection” (2008) на Драган Николич, черно-белият филм на Анри Кулев за Ибряма – „Сънувам музика” (1983) и развитата от В. Къркеланов тема за нестинарите в „Посветените на огъня” (2005). Ще видим и част от работата на младите режисьори Илиян Метев, Светослав Драганов, Борис Десподов и техните „Голешово” (2008), „Град на мечти” (2011), „Коридор N8” (2008). 

Важна част от изданието ще представляват и панелите “Младежки визуални проекти” и “Експедиции”, в които студенти, млади учени и изследователи, работещи в полето на хуманитарните науки и визуалните изследвания ще представят своята работа. 

Международен фестивал на етнографския филм – София 2012 ще състои от 13 до 19 ноември 2012 г. в Ректората на Софийския университет и Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН). 

IFEF Sofia 2012 се организира от Сдружение за културни инициативи, в съорганизацията на Академично етноложко сдружение и катедра Етнология при Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Изданието се осъществява с подкрепата на Посолство на САЩ в България, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българско индианско общество „Орловият кръг”, Documentary Educational Resources, Студентски съвет на Софийски университет, Университетско издателство и печатница при Софийски университет, Издателство Вакон, Динакорд България и Унакс Тийм. 

Медийни партньори на фестивала са радио Бинар, сп. The Explorer, Алма Матер TV, Университетско радио Алма Матер, Телевизия Туризъм и порталът see.bg, festivals.bg, interesi.net и oikumen.info.

Свали и програмата в PDF от блога на фестивала: http://ifefsofia.files.wordpress.com/2012/10/ifef-detailed-program.pdf

"Слънцето и Месечината били брат и сестра ..."

Много и различни са историите как са се появили петната по Месечината. Едни вярвали, че Месечината била крава, и веднъж като се отделила от стадото изяла крушово дърво. Затова и петната по нея приличали на шумки. Други казвали, че Слънцето и Месечината били брат и сестра. Скарали се веднъж, кой грее по-силно. Взело Слънцето кал и я хвърлило по сестра си. От този момент насетне по Месечината се появили петна и тя взела да свети по-слабо. В още по-стари времена разправяли людете, когато Господ ходил по земята, най-долната дипля на небето можела с ръка да се пипне. Толкова ниско била, че една стопанка докато месила насъщния, си изтрила ръцете в Месечината. Така по луната се появили петна, а Господ се разсърдил и решил да вдигне небето високо, далеч от хората и техните грехове ...

Това е само един от митологичните сюжети претворени върху част от стените на Националния етнографски музей в София. Автори на повествованието са артистите от студиото за анимация Компот Колектив (Аспарух Петров, Константин Златков, Дмитрий Ягодин, Весела Данчева, Иван Богданов и Олга Дорева), а адаптираната етнографска база, върху която те стъпват е селектирана от етнолозите Атанаска Станчева от ИЕФЕМ - БАН и Тодор Станчев от Сдружение за културни инициативи.

Изложбата се открива днес (19 май 2012 г.) в Осмото издание на Европейската нощ на музеите от 18 часа в две от залите на Националния етнографски музей (пл. Ал. Батенберг 1, бившият Княжески дворец). Партньор на събитието е автентична хлебопекарна и вегетариански ресторант Слънце - Луна.  

„Слънцето и месечината били брат и сестра ...”

„Слънцето и месечината били брат и сестра ...” не е типичната изложба, в нея ще бъдат експонирани представите и светогледът на българина, пресъздадени от съвременни художници в картини и текст върху стените на музея. Част от изрисуваните сюжети ще са слънчова женитба, свалянето на месечината от магьосници, представите за съзвездията Ралица, Квачката и др .

Всеки един от авторите от Компот Колектив ще представи визуално своя разказ за слънцето, луната и звездите, базиран на митологичните представи на традиционния българин, като по този начин ще се получи една своеобразна среща между минало и настояще, традиция и съвременност.

Изложбата представя интерпретацията на традиционния мироглед чрез съвременните изразни техники . В търсене на оригиналност и искреност в своето творчество артистите ще направят изобразителна импровизация върху няколко митологични представи от миналото.  Това е причината, която събира етнолози, фолклористи и художници в две от залите на Етнографския музей (ИЕФЕМ-БАН).

По стените ще рисуват: Аспарух Петров, Константин Златков, Дмитрий Ягодин, Весела Данчева, Иван Богданов и Олга Дорева. Партньори на събитието са автентична хлебопекарна и вегетариански магазин Слънце - Луна. 

Изложбата се открива в Нощта на музеите, 19 май 2012 г. в Националния етнографски музек (ИЕФЕМ - БАН) от 18.00 часа. Куратор на изложбата: Атанаска Станчева

Изображения: Кумовата слама "разказана" от Аспарух Петров

Фестивал на етнографския и антропологичен филм: Балкани

От 15 до 17 декември т.г. Конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” отново ще стане домакин на Фестивала на етнографския и антропологичен филм. Второто издание е с тема: Балкани, като от българска страна ще бъдат представени филми на Веселка Тончева, Симеон Мильов, Николай Ненов, Телевизия Туризъм, АГИТПРОП и др. Премиерна за българската публика ще бъде лентата „Нестинари” (2010) на Златолина Семова. Чуждестранните автори са селектирани от Сърбия, Гърция, Турция, Македония и Косово. В трите фестивални дни акцентите падат върху различни тематики като през ден първи фокусът ще бъде към най-свободния етнос на Балканите – ромите, през втория – религията, а в последния ще бъде показана запазената в съвремието традиция.

Балканите са необятна тема и чрез подготвената филмова програма ще бъдат показани през различни гледни точки.

Изданието е ориентирано към широката публика и се стреми да подтикне младото поколение изследователи да създават произведения в полето на визуалната антропология. ФЕАФ няма състезателен характер и се организира с популяризаторска и образователна цел.

Фестивалът се осъществява от Сдружение за културни инициативи, в партньорство с катедра “Етнология” към СУ, Академично етноложко сдружение и издателство Вакон. Медийни партньори са списание The Explorer, Телевизия Туризъм и сайтът see.bg.

И тази година, входът за трите фестивални дни е свободен.

Изтегли онлайн каталога и програмата на фестивала

За повече информация следи feaf.wordpress.com

ЕТНОГРАФСКИ ФИЛМИ В МУЗЕЯ

На 5 ноември (събота) 2011 г. Националният етнографски музей обявява Ден на отворените врати, като част от празничните Дни на Миладиновци 2011. В програмата, освен целодневните прожекции на етнографски филми, са предвидени да има ателиета по грънчарство, везба и дантела, разказване на народни приказки и легенди, фолклорни детски игри, снимки в народни носии и др.

ФИЛМОВАТА ПРОГРАМА
11.00 ч. Карнавалът – крал на Европа / 70 мин. / аудио: българско, италианско, хърватско, македонско, френско; субтитри: английски
„Карнавалът – крал на Европа” е изследователски проект на Museo degli Usi e Costumi della Gente Trentina (Тренто, Италия), Националния етнографски музей – София, Музей на Македония – Скопие, Етнгорафски музей – Загреб, Музей на цивилизациите – Марсилия, включващ теренно проучване, заснемане на документални филми, създаване на пътуваща изложба, както и организиране на международни конференции и семинари. Този филм представя важни прилики и специфични аспекти на карнавалите (маскарадните игри) свързани с плодородието през зимния календарен цикъл в различни области на Европа – Балканите, Апенините и Иберия.

12.20 ч. Гайдите на Родопа планина / Веселка Тончева / 27 мин. / аудио: българско
Филмът представя каба гайдата като специфичен вариант на този инструмент у нас, позната с плътния си нисък звук, огласяла склоновете на Родопа планина. „Герои” на филма са майсторът на гайди Димитър Блятков от с. Павелско и гайдарите Димитър Панчев от с. Павелско и Димитър Сиваков – Чойката от с. Хвойна. Потомственият майстор от Чепеларско и до днес спазва традиционната технология за изработване на родопските гайди, в чиято работилница ще надникнем, а свирачите, макар и поели различни пътища за обучение, обхващат фолклорните модели на усвояване на инструменталното майсторство в групата към читалището в с. Павелско, възникнала още в началото на 50-те години на ХХ век.

13.00 ч. Къната / Веселка Тончева / 27 мин. / аудио: българско
Филмът представя къната и къносването в традиционната култура на турци, цигани и българи мюсюлмани в България, но с опит за по-широк културологичен поглед към тази традиция – например рисуването с къна в Индия и връзките, които биха могли да се открият между културите. “Фолклорната” страна на темата е илюстрирана с къносването на ръцете на булката при помаците от Тетевенско, както и демонстрация на къносване при софийски роми от кв. Факултето (което е действащ ритуал в тази общност и днес). В интервюто с етнолога доц. д-р. М. Карамихова се изяснява ритуалният характер на действието, неговият смисъл и символика у нас, като се проследяват историческите му корени и териториално разпространение. Съвременният поглед към рисуването с къната ни отвежда в Студио за татуировки, където ще видим какво рисуват хората по телата си днес и какви са били татуировките в миналото.

13.40 ч. Просфорите на Атон / Христо Мишков / 40 мин. / аудио: българско
Филмът представя изработването на просфори в Светогорските манастири Симонопетра, Хилендар и Зограф и в една от килиите към Великата лавра „Свети Атанасий”. Продукцията “Просфорите и Атон” е направена по повод едноименната изложба на Националния етнографски музей от преди години.

14.30 ч. Край Дунава / Веселка Тончева / 28 мин. / аудио: българско
Филмът представя един интересен проект, осъществен от фондация ЕкоОбщност - “Крайдунавски традиции”, чиято идея е да съчетае възможностите за екотуризъм със запознаване с фолклора и традиционната култура по поречието на р. Дунав. Участието на крайдунавските селища в този проект има и състезателен характер. Сред отличените особено се откроява с. Долни Вадин, Оряховско – село, със самобитен словесен, музикален, танцов фолклор и съхранена обредност, село, в което се плетат мрежи и се готви рибена саламура, а реката е част от всекидневието на хората. Именно традиционната култура на с. Долни Вадин е център на филма. Представени са фолклорни вярвания, в които реката е важна част; обредни практики и ритуали, в които реката участва; приказки, песни и разкази, в които присъства реката; традиционни „крайречни” занаяти и поминък.

15.10 ч. Средо зиме, по Коледа / Веселка Тончева / 27 мин. / аудио: българско
Филмът представя коледари и коледуване от с. Телиш, Плевенско – обредът в неговия регионален вариант, изпълнения на съхранения песенен репертоар от автентични коледарски песни и разкази за смисъла на обреда според по-възрастните носители на традицията, но и според по-младите участници в него. Във филма присъства и благословията и благославянето, което е ключово в обреда – изричането на коледарска благословия (обикновено от станеника – водач на групата), песните, с които се благославя всеки дом (песни за стопаните, за момче, момиче, животните, градината и т.н.), смисълът на обреда като благославящ идващата новата година и осигуряващ здраве, берекет, благоденствие.

15.50 ч. Писаната булка / Веселка Тончева / 30 мин. / аудио: българско

Филмът представя традиционната култура на една конфесионална общност – българите мюсюлмани от Тетевенско (селата Галата, Глогово, Градешница, Бабинци и част от Кирчево). Представено е селото Галата като едно от най-големите и “живи” села на общността. Филмът запознава с обредната система на това население, белязана от религиозната му принадлежност , както и с т.нар. “писане” на булката – украсяването на лицето по специфичен начин, превърнало се в емблема на общността.

16.30 ч. Празниците и делниците на българина / 15 мин.
Презентация с непоказвани фотографии от началото на миналия век от архива на Института за етнология и фолклористика с Eтнографски музей при БАН в съпровод с автентична музика, представена от фолклорна група при Народно читалище „Родопска искра” – гр. Чепеларе.


Входът и участието в ателиетата са безплатни, още за програмата на Деня на отворените врати в блога на ИЕФЕМ

Дни на Миладиновци 2011 се организират от Института за етнология и фолклористика при БАН в партньорство с 30 СОУ "Братя Миладинови", Читалище "Братя Миладинови" - София, и Сдружение за културни инициативи, под патронажа на Министерство на културата и Министерство на образованието, младежта и науката на Р България, с медийното партньорство на БНР, Телевизия СКАТ и МетроМедия. Генерален спонсор Корпоративна търговска банка АД.

Дни на Миладиновци 2011

През настоящата година се навършват 150 години от издаването на сборника „Български народни песни” на Братя Миладинови, поставил началото на събирачеството в българската фолклористика и задал насоки за поколения възрожденци.

По този повод и в чест на делото на Миладиновци Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН организира от 1 до 5 ноември 2011 г. Дни на Миладиновци.

Разнообразната програма включва Изложба за делото на Миладиновци (откриване на 1 ноември), Национален конкурс-надпяване, посветен на 150-годишнината от издаването на „Български народни песни” (2-3 ноември), Кръгла маса „Делото на братя Миладинови и българската култура” (4 ноември), Ден на отворени врати на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) (5 ноември), Национален конкурс за рисунка на тема „Светът на българина в песните на Братя Миладинови” и Национален конкурс за есе на тема „За да се знае кои сме и за да ни има (Делото на Братя Миладинови от погледа на съвременника)” (1 ноември – 10 декември).

В Деня на отворените врати са предвидени още прожекции на етнографски филми, детски уъркшопи, демонстрации на занаяти, изпълнение на фолклорни песни и танци др.

Дните на Миладиновци се провеждат под егидата на Министерство на културата и Министерство на образованието, младежта и науката на Република България, с медийната подкрепа на БНТ и БНР. Съорганизатори са Сдружение за културни инициативи, 30 СОУ „Братя Миладинови” и Читалище „Братя Миладинови” – София.

Пълната програма за събитието може да намерите в сайта на ИЕФЕМ-БАН, където са публикувани и условията за конкурсите.

ФЕАФ в Нощта на музеите и галериите – Пловдив 2011

Наближава почти девет и трафика по сокаците на Трихълмието започва леко да се увеличава. Същата закономерност се наблюдава и в пространството около Балабановата къща и Лапидариума, който е превърнат в кинозала, а съседните фасади в прожекционен екран.

Нощното издание на Фестивала на етнографския и антропологичен филм стартира, както е обявено по програма, точно в 21 часа с филма „Сънувам старци”. След съвременните карловски кукери обаче на стената се завъртат образи от едно друго време. От презентацията на Националния етнографски музей ни гледат лазарки, косачи, гроздоберачки и стари рибари от началото на миналия век. Родопската музика която им приглася кара и най-забързаните минувачи да забавят крачка поне за минута.

Гвоздеят в програмата е разбира се лентата на големият визуален антрополог Асен Баликси – „At the Autumn River Camp”.

Организатори на ФЕАФ са Сдружение за културни инициативи в партньорство с Общински институт „Старинен Пловдив” и Института за етнология и фолклористика с Eтнографски музей при БАН.

Виж Нощния ФЕАФ в снимки на feaf.wordpress.com

ФЕАФ Museum night edition – Пловдив 2011

На 17 септември 2011 г. пловдивските музеи, градски пространства и още ред институции ще се включат в поредното издание на Нощта на музеите и галериите. В тази годишната инициатива участник в програмата ще бъде и Фестивалът на етнографският и антропологичен филм, който миналия ноември показа в София панорама от филмите на професор Асен Баликси и визуалния антрополог и режисьор Жан Руш.

Нощно-музейното издание на ФЕАФ стартира с прожекциите в Лапидариума в Старият град точно в 21.00 часа с продукцията на Адела Пеева и Иглика Мишкова „Сънувам старци” (2010 г., 27 мин., аудио: български език), последван от презентацията на Института за етнология и фолклористика с Eтнографски музей при БАН „Празниците и делниците на българина“ – непоказвани фотографии от началото на миналият век. Почти 100 минутната програма на пловдивският ФЕАФ ще завърши с части от Тhe Netsilik Eskimo series на проф. Асен Баликси (1967 г., 2×30 мин., аудио: ескимоски език).

ФЕАФ Museum night edition – Пловдив 2011 се осъществява в партньорство с Общински институт „Старинен Пловдив” и Института за етнология и фолклористика с Eтнографски музей при БАН.

Повече за програмата ФЕАФ виж на сайта на фестивала, а за да планираш по от рано Нощта в Пловдив следи gallery-night.info

Фестивал на етнографския и антропологичен филм _ София 2010

От 25 до 28 ноември 2010 г. в София ще се проведе първото издание на Фестивала на етнографския и антропологичен филм (ФЕАФ). Идеята за подобен форум не е нова. През 1998 г. визуалният антрополог проф. Асен Баликси организира в Дом на киното “Фестивал на етнографския филм”, на което издание специален гост е един от основателите на cinéma Vérité – френския антрополог и режисьор Жан Руш. В наши дни Сдружение за Културни Инициативи реши да продължи традицията и да организира ФЕАФ София 2010.

Специален гост в настоящият фестивал ще бъде именно проф. Баликси. Той е живял в Истанбул, София, Женева, Отава и Ню Йорк, с които го свързват различни моменти от личния му и професионален живот. В края на 50-те години на миналия век започва неговата теренна работа сред ескимосите нетсилик, която трае повече от десетилетие. Наред с многобройните публикации по темата, бял свят вижда и документалната серия от филми “Netsilik Eskimo Series” (1967). Те влизат като програма в американската учебна система под заглавието “Man: A Course of Study” (MACOS) и са показвани по фестивали на етнографския филм в цял свят. Работата на Баликси като етнограф го отвежда и при пустинното племе данакил в Етиопия, в североизточен Афганистан и народа пущуни, при ескимосите сиреники в източен Сибир, в бившето кралство Сиким в Хималаите и разбира се на Балканите. Следствия от тези експедиции са филмите “The Sons of Haji Omar” (1978), Chronicle of Sereniki in Siberia (1989), “Помашки портрети” (1997), “Мюсюлмански лабиринти” (2003), “A Month In The Life of Ephtim D.” (2003), последните три от които заснети в България. Част от тях ще бъдат показани в програмата на ФЕАФ София 2010.

Другият акцент във фестивала ще бъдат лентите на Жан Руш (1917 – 2004 г.). Французина работи повече от 60 години в полето на визуалната антропология, повечето от които в Африка. Много от творбите му се квалифицират като етнофикшън – жанр, който е на границата на игралното кино, повлияно от навлизането на сюрреализма от 20-те години на XX век и чистия документален филм. През 1941 г. Руш отива да работи като хидроинженер в африканските колонии. Междувременно на един от обектите, които ръководи мълния убива десет души. Бабата на Дамур Зика, приятел на Руш от племето сорко, прави ритуал с който очиства мъртъвците. Това е момента от който Жан Руш решава да снима етнографски филми. Именно Зика е във фокуса на много от тях, където демонстрира традициите и културата на хората от долината на река Нигер. Между 1967 – 1974 г. Жан Руш и Жермен Дитерлен заснемат в няколко филма последната церемония Сигуи на племето догон, която се провежда веднъж на 60 години и съвпада с конкретен момент от орбитата на звездата Сириус.

В програмата на ФЕАФ ще бъде показана и работата на няколко музея в заснемането на етнографски филми. После ще наберем билки за Еньовден, ще отидем до Странджа за да видим тайнствените обреди на нестинарите и ще се потопим в маскарадните традиции на нашите кукери, хърватските звончари и италианските арлекини.

Фестивала на етнографския и антропологичен филм ще се проведе в Конферентната зала на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, Северно крило, II етаж.

ФЕАФ София 2010 се организира от Сдружение за културни инициативи и Академичното етноложко сдружение, с партньорството на Френският културен институт в София и Катедра Етнология на Софийския университет. Медийни партньори на събитието са сп. “Обекти”, COOLтурната рубрика на pozorcompany.com и oikumen.info.

Входът е свободен



ПРОГРАМАТА

Долината на маските

Oikumen

От стари времена, казват в Ковачевци, сурвакарските игри и обичаи по поречието на реките Светля и Струма са били самобитни народни празници, a Долината на маските (селищата по поречието на Светля) – люлка на сурвакарството в България.

Днес традицията да се изгонят злите духове все още се спазва на 13/14 януари (Василица по стар стил или Сурва, както я наричат тук), когато сурвакарските дружини излизат и обикалят селата в Граовското поле, а за Първа пролет Ковачевци събира за последен път през годината маскираните персонажи на едно място.

Тази година пролетния фестивал “Долината на маските” се проведе за шести път и пак стана притегателно място за кукерите от Пернишко, Брезнишко, Радомирско. На площада в Ковачевци, пред погледа на Георги Димитров отново бродиха дружини от Светля, Кошарево, Лобош, Копаница, Челопеч, Ковачевци, Чепино, Калища, Кралев дол, Сирищник, радимирския квартал Върба и други, и след като са призовали природните сили за здраве и берекет през идната година, трябва да приберат маските до следващата Сурва, когато всичко ще започне от начало.

XIX Международен фестивал на маскарадните игри “Сурва”

Oikumen

Между 29 – 31 януари 2010 г. за 19-тото издание на „Сурва“ в Перник се събраха над 100 групи и 5000 участника. Днес града носи титлата Европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции, докато преди 44 години, през 1966 г., „Зимният карнавал“ както се нарича тогава събира участници само от Пернишко

Беше Сурва

Oikumen

Три дни (29 – 31.01) маскирани персонажи пяха, играха, наричаха и гонеха злите сили със зловещи ликове, отколешни ритуали и звън на хлопатари в Перник. Европейската столица на сурвакарските и кукерски игри събра над 5000 участници от България, Балканите, Италия, Франция, Беларус и Китай, които правиха сватби, прескачаха огньове, засяваха реколта и вдигаха невъобразим шум за да чуе и побегне злото.

Най-много отново бяха кукерите от Граово (Пернишко и Брезнишко) със своите животински ликове и няколкометрови пернати изображения. Не случайно част от тази област е наречена Долината на маските (поречието на река Светля) и се смята за център на хилядолетната традиция по тези земи.

Нашенският колорит и фолклор бе допълнен от чуждестранните групи във фестивала. Сред тях бяха словенските коранти, прилепските мечкари, звънчарите от Гробник и фолклорната група „Аншун Граунд опера“ от провинция Гуейджоу в Китай.

Фестивала в Перник приключи, но участниците не прибират маските чак до следващата Сурва, защото маскарадните игри и фестивали тепърва започват в централна и Източна България. За Сирница излизат карловските старци, дервишите от Виноградец и калугеровските джумали, а в края на февруари и началото на март кукерите ще се съберат за Ямболската Кукерландия, единадесетото издание на Старозагорските маскарадни игри и Песпонеделник в Широка лъка.

Виж фоторепоратжа на Ойкумен от XIX-тото издание на фестивала в следващия пост или „Град на кукери“ в Public Republic

Карнавалът – крал на Европа

Oikumen

“Карнавалът – крал на Европа” е мултинационален проект, в който участват няколко държави, всяка, от които представя себе си чрез маскарадните традиции. Така в изложбата срещу нас се изправят един до друг колоритни персонажи като широколъшките песяци, македонските джомолари, италианските матоцио и хърватските звончари, за да покажат как протичат маскарадните игри в различните части на Европа. Маските и персонажите са съпътствани от десетки цветни, черно-бели фотографии и мултимедия, които още повече заличават разликите и ни увличат в пъстрото шествие.

Десети международен фестивал на маскарадните игри - Стара Загора

Традицията по Сирни заговезни да излизат кукери и да гонят злото е жива и днес в Стара Загора. На 1 март, на връх Баба Марта, през площада пред общината минаха около 700 кукери, джамалари и васильовци. 18 групи от цялата страна и три чуждестранни участваха в Десетия юбилеен международен фестивал на маскарадните игри в Стара Загора.

По традиция фестивалът се откри с пукот на “топчето” на групата от Габарево и изпълнение на малките кукерчета от старозагорския дом “Незабравка”. Коледарите от с. Еленино (Старозагорско) пък изпълниха обичая “Джамал”, след което излязоха кукерите от с. Варненци при Народното 100-годишно читалище “Светлина” и изпълниха своя танц потропвайки не със хлопки, а с дървени саби и геги. После площадът стана тесен за групата на с. Кошарево (Пернишко), която излиза по Василница (13 срещу 14 януари), тъй като се състоеше от над 150 участници.

Кукерландия Ямбол 2009

На 28 февруари (събота) Ямбол отново се превърна в “Земя на кукерите”. Стотици кукери се събраха на площада пред общината за да изгонят злото и изрекат продуциращи слова като: “Колкото са ми на ризата нишките, толкова да са ви в джоба жълтичките” или “Колкото листа по гората, толкова деца по къщята”. Маскираните заораваха, сяха и жънеха зърно, но преди всичко вдигнаха невъобразим шум за да прогонят злите сили и донесат здраве и берекет. Русалиите, сурвакарите, джамалите и пернатите дойдоха от Пернишко, Бургаско, Старозагорско, Сливенско, Ямболско, Плевенско, а за колорита допринесоха и гостите от съседна Турция и Македония и словенските демони – коранти.

“Кукери без маски, маски без кукери” или кадри от “Сурва” 2009

“Что ли значи кукер?” е въпрос зададен от Раковски още през XIX век и отговор на който учени от различни дисциплини търсят и до днес, а те, кукерите продължават да “бродят” и в наши дни.

Пъстър ПЕСПО 2008

На 2 март, в деня на Месните заговезни в Широка лъка, Смолянско се провежда традиционният маскараден фестивал Песпонеделник (или Песпо). Традицията съществува от 1977 г., когато освен местните маскирани персонажи – широколъшките песяци, участват и групи от Павелско и Орехово (Смолянско). На следващата година в игрите участват и старците от Сушица (Карловско). Кукерският фестивал е продължение на традиционният обред изпълняван до началото на 40-те години на XX век в Широколъшко, чрез който населението целяло да си осигури плодородие и здраве.