XIX Международен фестивал на маскарадните игри “Сурва”

Oikumen

Между 29 – 31 януари 2010 г. за 19-тото издание на „Сурва“ в Перник се събраха над 100 групи и 5000 участника. Днес града носи титлата Европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции, докато преди 44 години, през 1966 г., „Зимният карнавал“ както се нарича тогава събира участници само от Пернишко

В българските традиции маскирането е уникално за всяка част на България, дори за всяко селище, да не говорим, че две еднакви маски няма. Горе - маскиран персонаж от с. Кошов (Русенско), долу кукер от Бургаско



Едни от най-колоритните участници са тези от Карловско. Киляфите на „старците“ от града нямат нищо общо с „второто лице“ което слагат в с. Дъбене (Карловско) - двете снимки горе и двете долу



„Второ лице“ имат и участниците от с. Климент пак от Карловско



В днешният карнавал можем да видим и доста съвременни маски, но традицията също не се е претопила съвсем. Макар да са загубили голяма част от смисловата си натовареност на обредите, традициите продължат да живеят чрез фестивали като този



Българските традиции се сляха с общобалканските, като за „Сурва“ бяха дошли да изгонят злото и продуцират плодородие и персонажи от Македония, Сърбия, Хърватска, Словения, Румъния, Гърция ...


Две от македонските групи идват от община Кавадарци, област Тиквеш. Маскираните то с. Сопот и с. Ресава не за първи път участват на „Сурва“. Те се събират наа 13 / 14 януари – Василица и обхождат всички къщи в селото. Много тачен е свети Трифон, тъй като Тиквеш се слави с винопроизводството и сортовете грозде които отглеждат там - двете снимки горе и двете долу



Други персонажи, които също виждаме не за първи път са словенските коранти. Групата от село Видем е създадена през 1991 г. към Фолклорното дружество “Ланцова вас” (Ланцово село) и наброява около 60 участника. „Корант“ се нарича традиционната маска от областта Птуй и представлява същество с дълга козина, голям нос, дълъг червен език и мустаци от царевични листа. Корантът прогонва зимата и злите сили с тояжка, чийто край е покрит с кожа от таралеж, наречена jezevka (горе и долу)



В последните няколко издания във фестивала участва и по една италианска група, тази година тя е от побратимения на Перник гр. Оросей, о. Сардиния

Гръцката група от солунския квартал Сикес пресъздаде сватбен танц от македонската част в Гърция, в който хумористично-сатирично е показана сватбата, консумирането на брак и раждането на бебе

(не)маскиран персонаж от Бранещи (Румъния)

Змиите и гущерите изгониха и участниците от ансамбъл за народна музика и песни Кръйничанка от друг побратимен на Перник град – Орша в Беларус

Основните участници в Струмишкия карнавал в Македония вдигнаха врява до небето, удряйки стари тенджери, тигани, капаци и други (горе, долу и по-долу)




Тази година дойде за участие и група от „страната на Баските“, от франския град Устариц - двете снимки горе и двете долу



Танц от „страната на Баските“


Прилепските мечкари представят ритуал за празника Велики поклади или както там е известен последният ден преди големите Великденски пости – Прочка, както се нарича и тамошния фестивал. Това е още касапски празник, а мечкарите са демоните на прародителите, носещи плодородие за живите и мъртвите. В деня след празника касапите се събират на касапски постен боб, за да си измият греховете - двете снимки горе и двете долу




По-зловещо и от „мечкарите“ изглеждат хърватските звънчари от областта Гробник. Те идват със своите огромни маски-черепи от гр. Чавле за да извършат своеобразен древен екзорсизъм, да прогонят зимата и обявят началото на пролета и възраждането на живота - двете снимки горе и двете долу





Не на последно място по своя колорит бе фолклорната група „ Аншун Граунд опера“ от град Аншун, провинция Гуейджоу в Китай. Участниците пресъздават различни епични битки от историята на Китай, но не сцена, а върху земята, затова и изкуството е известно като „опера върху земята“. В Перник групата изпълни т. нар. „Битка при Тонгуан“ от времето на династията Хан и сражението между Као Као (един от тримата царе) и Ма Као (най-големия син на Ма Тенг) - двете снимки горе и долу


Чуждите групи представяха своите танци и ритуали освен на центалния площад Кракра и на втората сцена пред Двореца на културата

Тази година тя, бе преобразена в традициите на Граовското поле. Баща и син – Танани и Иво Чифлички оформиха сцената като огромен кукер, в чийто очи бяха емблемите на пернишкия карнавал и тази на Федерацията на европейските карнавални градове, а носът му – огромен чан. За косата и брадата на лика бяха поставени „побелели от сняг“ клони, както става по времето на Василица, когато излизат кукерите – сурвакари в селищата около Перник и Брезник

Виж и последните три фестивала на страниците на Ойкумен: Сурва 2009, Сурва 2008 и Сурва 2006