От 25 до 28 ноември 2010 г. в София ще се проведе първото издание на Фестивала на етнографския и антропологичен филм (ФЕАФ). Идеята за подобен форум не е нова. През 1998 г. визуалният антрополог проф. Асен Баликси организира в Дом на киното “Фестивал на етнографския филм”, на което издание специален гост е един от основателите на cinéma Vérité – френския антрополог и режисьор Жан Руш. В наши дни Сдружение за Културни Инициативи реши да продължи традицията и да организира ФЕАФ София 2010.
Специален гост в настоящият фестивал ще бъде именно проф. Баликси. Той е живял в Истанбул, София, Женева, Отава и Ню Йорк, с които го свързват различни моменти от личния му и професионален живот. В края на 50-те години на миналия век започва неговата теренна работа сред ескимосите нетсилик, която трае повече от десетилетие. Наред с многобройните публикации по темата, бял свят вижда и документалната серия от филми “Netsilik Eskimo Series” (1967). Те влизат като програма в американската учебна система под заглавието “Man: A Course of Study” (MACOS) и са показвани по фестивали на етнографския филм в цял свят. Работата на Баликси като етнограф го отвежда и при пустинното племе данакил в Етиопия, в североизточен Афганистан и народа пущуни, при ескимосите сиреники в източен Сибир, в бившето кралство Сиким в Хималаите и разбира се на Балканите. Следствия от тези експедиции са филмите “The Sons of Haji Omar” (1978), Chronicle of Sereniki in Siberia (1989), “Помашки портрети” (1997), “Мюсюлмански лабиринти” (2003), “A Month In The Life of Ephtim D.” (2003), последните три от които заснети в България. Част от тях ще бъдат показани в програмата на ФЕАФ София 2010.
Другият акцент във фестивала ще бъдат лентите на Жан Руш (1917 – 2004 г.). Французина работи повече от 60 години в полето на визуалната антропология, повечето от които в Африка. Много от творбите му се квалифицират като етнофикшън – жанр, който е на границата на игралното кино, повлияно от навлизането на сюрреализма от 20-те години на XX век и чистия документален филм. През 1941 г. Руш отива да работи като хидроинженер в африканските колонии. Междувременно на един от обектите, които ръководи мълния убива десет души. Бабата на Дамур Зика, приятел на Руш от племето сорко, прави ритуал с който очиства мъртъвците. Това е момента от който Жан Руш решава да снима етнографски филми. Именно Зика е във фокуса на много от тях, където демонстрира традициите и културата на хората от долината на река Нигер. Между 1967 – 1974 г. Жан Руш и Жермен Дитерлен заснемат в няколко филма последната церемония Сигуи на племето догон, която се провежда веднъж на 60 години и съвпада с конкретен момент от орбитата на звездата Сириус.
В програмата на ФЕАФ ще бъде показана и работата на няколко музея в заснемането на етнографски филми. После ще наберем билки за Еньовден, ще отидем до Странджа за да видим тайнствените обреди на нестинарите и ще се потопим в маскарадните традиции на нашите кукери, хърватските звончари и италианските арлекини.
Фестивала на етнографския и антропологичен филм ще се проведе в Конферентната зала на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, Северно крило, II етаж.
ФЕАФ София 2010 се организира от Сдружение за културни инициативи и Академичното етноложко сдружение, с партньорството на Френският културен институт в София и Катедра Етнология на Софийския университет. Медийни партньори на събитието са сп. “Обекти”, COOLтурната рубрика на pozorcompany.com и oikumen.info.
Входът е свободен
ПРОГРАМАТА
ЧЕТВЪРТЪК / 25 ноември
18.00 Начало
Младият Баликси при ескимосите / личен архив
18.15 At the Autumn River Camp part 1 / Film in the Netsilik Eskimo series / 1967 / Асен Баликси / 26 мин. / аудио: ескимоски език, субтитри: няма
Филмите показват традиционния живот на ескимосите от групата Нетсилик от района на Пели Бей в канадска Арктика. Снимките са направени между 1963 и 1965 година под режисурата на Асен Баликси, като специалист етнограф от университета в Монреал. Кадрите представят естествени звуци от региона и бита на ескимосите, чиято реч не е преведена на други езици, позволяващи на зрителя максимална близост до терена. Серията от близо 11 часа проследяваща един календарен цикъл от живота на ескимосите, влиза в образователната програма в САЩ за средните училища под названието Man: A Course of Study (MACOS).
„At the Autumn River Camp” показва нетсилик в края на есента, когато те правят заслони от сняг с покриви от кожа в речните долини. Гъските са си отишли вече, но тук-там все още може да се видят мускусни волове. Главния протагонист във всички серии – ескимоса Итимангнарк прави на детето си играчка от челюстите на карибу и каишка за кученцето. На следващия ден жените отиват да съберат мъхове за огън и светлина в домовете, а мъжете показват как се лови риба с копие.
18.40 Откриване
19.10 At the Autumn River Camp part 2 / Film in the Netsilik Eskimo series / 1957 / Асен Баликси / 33 мин. / аудио: ескимоски език, субтитри: няма
Мъжете започват да изграждат иглу, а една от жените работи върху традиционната дреха парка, която изработва от кожа на елен карибу.
19.40 La Chasse au Lion a L`arc / 1965 / Жан Руш / 80 мин. / аудио: френски език, субтитри: български
“Само ловците Сонгхай , които са наследствена каста, имат право да убиват лъвове. На пастирите е разрешено единственно да хвърлят камъни по тях за да ги изгонят. В Пеул считат, че лъвът е необходим за стадото и там са в състояние да идентифицират лъвовете само по следите които оставят. Но когато лъв убива твърде много бикове, то той трябва да бъде премахнат, тъй като този лъв е убиец” (Ж. Руш). От 1957 г. до 1964 г., Руш наблюдава ловците Гао от региона Ятакала и филмът разказва епизоди на лова, в които технологията и магията са тясно преплетени.
21.00 Коктейл
ПЕТЪК / 26 ноември
18.00 Етнос и логос / 2010 / 24 мин. / аудио: български език
Филма е реализиран от Академично Етноложко Сдружение, Студентски съвет на СУ и исторически портал Anamnesis по случай 30 години Катедра Етнология на Софийският университет. Основните опорни точки в него са между миналото и бъдещето на специалността през погледа на студентите етнолози и времето от откриването на учебната година до първият “терен”.
18.40 Живот в Западната пустиня на Египет / 2009 / Джени Маджаров / 27 мин. / аудио: български език
Филма представя Западната пустиня на Египет като природна даденост, както и живота в озисите – Сива, Карга, Дакла и Фарафра. Вниманието е насочено основно към начина за изграждане на традиционен тип селище в пустинята, архитектура на жилища и сакрални сгради (джамии, надгробни камери, параклиси), обществени пространства и колективен живот, местен поминък на населението, културно-историческо наследство и неговото място в съвременния стопански живот на тази част на Египет. Филма е правен за телевизия ТТV.1.
19.30 Thingvong / 2005 / Anna Balikci-Denjongpa, Asen Balikci / 78 мин. / аудио: език лепча, субтитри: английски
Филмът илюстрира промените в битието на Лепча (коренното население на Сиким) в резервата Дзонгу, Северен Сиким през последните 60 години. От 40-те години на миналия век жителите на Тингвонг изоставят лова и събирачеството и се превръщат в уседнали земеделци. Цялата планина е превърната в терасовидни площи за отглеждането на ароматен кардамон и ориз. По това време Лепча приемат и будизма без обаче да изоставят шаманските си традиции. Филма е част от дългосрочен проект по визуална антропология за племенните общности на Сиким (Индия) и е продукт от над 100 часа документални кадри за архива на Namgyal Institute of Tibetology в столицата Гангток.
СЪБОТА / 27 ноември
10.00 Нестинарството – документални кадри от с. Българи / Красимир Стоилов, Иваничка Георгиева / аудио: български език
„Сцената” на нестинарските игри в село Българи
Избраните последни свидетели / 2009 / Гинка Чолакова, Ружа Нейкова / 120 мин. / аудио: български език
„Това е филм за една древна традиция в нестинарското село Българи, което нашият екип наблюдава повече от 10 години. Снимахме при различни обстоятелства и с различни камери ... Следвали сме хода на действото без намеса. Благодарение на хората, които ни допуснаха до себе си, ние се докоснахме до вярата в един стар и могъщ бог ... Светът на тези хора, техните съдби, радости и сълзи стана част от нашия живот. За тази памет е нашия разказ. Той не следва „класическата” филмова драматургия, а стария принцип на обредността в българската фолклорна традиция – принципът на веригата. При нейното изковаване всяка брънка е еднакво важна и неотделима от останалите. Последователността и повторението на техния „образ” и форма – на действия, вещи, ход, музикални мотиви, ритъм ... сътворяват пространството в градация – като сакрално ...” Ружа Нейкова, сценарист
13.00 Обедна пауза
14.00 Карнавалът – крал на Европа / 70 мин. / аудио: български, италиански, хърватски, македонски, френски език; субтитри: английски
„Карнавалът – крал на Европа” е изследователски проект на Museo degli Usi e Costumi della Gente Trentina (Тренто, Италия) включващ теренно проучване, заснемане на документални филми, създаване на пътуваща изложба, както и организиране на международни конференции и семинари. Този филм представя важни прилики и специфични аспекти на карнавалите (маскарадните игри) свързани с плодородието през зимния календарен цикъл в различни области на Европа – Балканите, Апенините и Иберия.
15.10 По пътя … на юг от Дунав / Николай Ненов, Десислава Димитрова, Венцислав Петков / 27 мин. / аудио: български език
Филмът е част от проекта „За едно общо бъдеще”, по програма PHARE-CBC, Romania-Bulgaria, 2006, RO 2006/018-445.01.04.03. Трима представители на различни цигански общности от Североизточна България демонстрират занаяти, присъщи на собствената им група. Занаяти, породили названия, които изграждат социуми, йерархии, женитбени предпочитания. Ковач, лъжичар и вретенарка показват умения, които днес са непознати сред местните общности. Пред очите на зрителя героите на филма превръщат със своите умения природата в култура.
15.40 Просфорите на Атон / Христо Мишков / 40 мин. / аудио: български език
Филма представя изработването на просфори в Светогорските манастири Симонопетра, Хилендар и Зограф и в една от килиите към Великата лавра „Свети Атанасий”
16.20 Къз Ана Текке – първи стъпки в създаването на видоедокумент по време на теренна работа / 2010 / Илия Вълев / 21 мин. / аудио: български език
Филма има за цел да представи теккето в село Момино, община Търговище, както и някои от обичаите и обредите практикувани там. Теккето са радва на изключителна посещаемост както на представители на алевийско – бекташийската общност, така и от тази на ортодоксалните мюсюлмани – сунитите. Акцента във филма е поставен върху най-честият обичай при Къз Ана Текке – даването на курбан. Отделните сцени във филма проследяват някои моменти от курбана направен от едно ромско семейство от с. Ясеновец (Разградско) за здраве на дъщеря им.
16.40 Възстановка на жътва в АЕК Етъра / 2010 / Мирослав Петков / 15 мин. / аудио: български език
Филма представя една от възстановките на традиционни поминъчни форми каквито се правят ежегодно в АЕК „Етър”. Следва се концепцията на терена да се пренесе в рамките на музея и пред публика да се покаже как се е жънало през XIX и началото на XX век. Акцента пада върху основнте моменти: жетварите отиват на нивата, наричания преди жътвата, самата жътва – отрязване на класовете и връзване на снопите, обичая да се забива сноп пред първия човек минаващ покрай нивата, правене на кръстци, плетена на брада на нивата и носенето й на стопанина. Всичко това е на фона на традиционни жътварски песни.
16.55 Еньовден / 2006 / 7 мин. / аудио: български език
Филмът популяризира Еньовден – професионален празник на българските фармацевти. Описаните практики са издирени от етнографите в района на Смолян и възстановени от аптекарската гилдия. Продукцията е направена по поръчка на Съюз на фармацевтите в България, клон Смолян. Кадрите в него са на Величка Петкова – кореспондент на БНТ в Смолян и оператора Владимир Адев.
17.00 Пауза
Адиле и Анифе / Мюсюлмански лабиринти
17.20 Мюсюлмански лабиринти / 2003 / Асен Баликси, Антони Дончев / 51 мин. / аудио: български език, субтитри: английски
Българите мюсюлмани в търсене на своята идентичност през лабиринтите на религиите, попфолка, бизнеса, тютюна, чуждите езици. Фимлът е заснет в село Брезница, разположено в подножието на Пирин планина, което е населено предимно с помаци – българоезични, които са приели исляма преди три века. Те самите се считат за потомци на турци, депортирани от древния анадолски град Коня. Устояли на натиска по време на социализма, с появата на демокрацията жителите се оказват разделени от нови идеологии. Продукцията на антрополога Баликси и режисьора Дончев е заснета от младия оператор – брезнинчанина Ибрахим Юнин, обучен в методите на етнографското кино.
18.10 Помашки портрети – “Жените от Брезница”, “Светът на старият Ибрахим” / 1997 / Асен Баликси / 2х42 мин. / аудио: български език, субтитри: английски
Тези две продукции и „Мюсюлмански лабиринти” описват етнографският проект на Асен Баликси в село Брезница започнал още през 1994 г. с обучителен семинар по визуална антропология за местните момчета и момичета. Следва серията “Помашки портрети” описваща живота на помашките жени от традиционното село и възрастния Ибрахим след 50 години комунистическо управление. Последната продукция е “Мюсюлмански лабиринти” за идеологическият натиск сред помаците, произтичащ от ислямския фундаментализъм, пантюркизма, българският национализъм в училищата, американската поп култура и т.н.
19.40 A Month in the Life of Ephtim D. / Асен Баликси / 56 мин. / аудио: български, английски език
Филма разказва за живота на един 73 годишен пенсионер от България след рухването на Съветския съюз. Следваме Евтим от масата, на която току що е обядвал със съпругата си с хляб, малко маргарин и чесън, до парка, където рахожда кучето и се среща с приятели. Цял живот Евтим е бил комунист. Той и приятелите му още присъстват на срещи на Социалистическата партия в София. Трудно би разбрал един човек от Запада, защо хората от Източна Европа не прегръщат свободата си, а още тъгуват за “доброто старо време” през комунизма.
НЕДЕЛЯ / 28 ноември
10.00 At the Winter Sea Ice Camp part 1-4 / Film in the Netsilik Eskimo series / 1967 / Асен Баликси / 120 мин. / аудио: ескимоски език, субтитри: няма
Филмите показват традиционния живот на ескимосите от групата Нетсилик от района на Пели Бей в канадска Арктика. Снимките са направени между 1963 и 1965 година под режисурата на Асен Баликси, като специалист етнограф от университета в Монреал. Кадрите представят естествени звуци от региона и бита на ескимосите, чиято реч не е преведена на други езици, позволяващи на зрителя максимална близост до терена. Серията от близо 11 часа проследяваща един календарен цикъл от живота на ескимосите, влиза в образователната програма в САЩ за средните училища под названието Man: A Course of Study (MACOS).
В края на зимата, когато студът е повече от суров, хората и кучетата са доволни, че могат да прекратят пътуването и да направят лагер. Време е всеки да извади и поправи копието си и да потегли върху морския лед за лов на тюлени. Въоръжени с огромно търпение те чакат с часове, но когато животното се покаже ударът е безпогрешен. На сутринта жените правят поправки по иглутата, а децата си играят с топка от кожа на прилеп. Когато мъжете се прибират с улова започва строителството на голямото иглу. Следват мигове на радост и забава ... В утрото на новият ден голямото иглу е изоставено и шейните отново се понасят из просторите на морския лед.
12.00 The professional foreigner: Asen Balikci and Visual Ethnography / 2009 / Rolf Husmann, Manfred Krüger / 59 мин. / аудио: английски език
Асен Баликси е водеща фигура в заснемането на етнографски фими в продължение на много десетилетия. В серия от разговори между Баликси и режисьора Ролф Хусман заснети на различни места, свързани с живота и работата на визуалния антрополог картината ни отвежда от Истанбул, където героят на лентата е отраснал до Канада. Там Баликси работи върху живота и бита на ескимосите нетцилик и заснема поредицата Netsilik Eskimo Series. Работата му като етнограф продължава в Афганистан, при българските помаци, в Кралство Сиким., като координатор на Комисията по визуална антропология (CVA) и преподавател в летни училища в Сибир и България. Лентата не само показва в детайли известният специалист по визуална антропология, но и акцентира върху важни въпроси за етнографския филм като цяло.
13.00 Обедна почивка
14.00 Chronique D`un Ete / 1961 / Жан Руш / 90 мин. / аудио: френски език, субтитри: български
Париж, лятото на 1960 г. Едгар Морин и Жан Руш интервюират група парижани как се справят с живота, като първият въпрос е винаги: “Щастлив ли си?”. Темите са разнообразни – любов, работа, свободно време, култура, расизъм ... И тук идва въпроса това е cinéma vérité или игрален филм, кой герой играе пред камерата и кой в живота ?
15.30 Moi un noir / 1959 / Жан Руш / 73 мин. / аудио: френски език, субтитри: български
Група млади нигерийци напускат саваната за отидат да работят в Кот д'Ивоар. Те пристигат в Трейчвил, беден квартал на Абиджан, изгубени, без изградени ценности в съвременната цивилизация. Главният герой, който разказва собствената си история, нарича себе си Едуард Дж. Робинсън (в чест на американския актьор). Подобно на него, приятелите му са приели псевдоними, с които искат да създадат макар и символично идеалната личност.
16.45 Les Maitres Fous / 1955 / Жан Руш / 30 мин. / аудио: френски език, субтитри: български
Този филм, заснет за един ден, показва ритуали на религиозен култ. Поклонниците на Хауку, са работници, които са пътували от Нигер до Акра, за да се срещат за голямата годишна церемония, а ритуалът тепърва започва.
17.15 Пауза
17.35 Petit A Petit / 1972 / Жан Руш / 90 мин. / аудио: френски език, субтитри: български
Дамур, който е управител на фирма за внос/износ в Ауру, наречена “Малко по малко”, решава да постори жилищен блок и заминава за Париж, за да разбере „как хората могат да живеят в къщи с повече от един етаж”.
Там той открива любопитния начин на живот и мислене на парижаните, който впоследствие описва в “Персийски писма” изпращайки ги редовно на другарите си, докато един от тях, вярвайки, че Дамур е полудял, изпраща и Лам след него.
19.05 Moso Moso / 1998 / Жан Руш / 73 мин. / аудио: френски език, субтитри: български
Ядрото на тази среща с Жан Руш е в принципа “Comme si” (нека се преструвам), в която се описва това, какво са за него двете правила: да се живее и да се правят филми – “Преструвайки се, че нещо е вярно, ти стигаш много по-близо до реалността “, казва той. И докато Жан Руш, заедно с най-големите си приятели, Дамур и Талу, се преструват, че правят филм, наречен “La Vache merveilleuse” (Чудната крава), Жан-Андре Фиечи успява да формулира човекът (Ж.Р.) и неговия метод, създавайки филм за кинорежисьора Жан Руш.
No comments:
Post a Comment