Българи от старо време (Печат 75)
Преди Копривщица да стане това което е днес – град музей с прочутите си сини и кафеви възрожденски къщи, бели комини, тесни улички, прегърбени мостчета и богата фолклорна традиция, трябва да видим каква е била преди, преди всяко кътче от нея да помни част от историята на нашият народ.
Навремето тука били, разправят, тучни ливади, гъсти гори, бистри извори по които ходили пастирите със стадата си. Чували се медни кавали, тежки песни, екот на хлопки, но само през лятото. Кога паднели снеговете и завиели виелици, мястото опустявало, дървените колиби на овчарите оставали затрупани от Зимната баба и така чак до напролет, когато по тия места избуявала зелена коприва, жаркава и дива, та затуй мястото почнали Копривщица да го зоват.
Смята се че по тук било свято място за тракийското племе кайлаети обитавали земите между Тополка и Стряма, под върховета Богдан и Буная.
Измежду възвишенита и върховете сред които е скътано селището, редящи се като календара на българина в пространството около нея – Гергьовден, Петровден, Свети Димитър,Свети Лука и Свети Атанас и малко над тях – Поп и попадия, Андрейка, Свети Никола и Света Петка, текат Тополница и множество по-малки рекички – Кьосов дол, Бяла река, Сурля дол и Петрешката река. Та някои разказват, че заради тоз “куп” реки произлязло името на Копривщица.
Други казват, че тук първо се заселило старо българско семейство със стадата си. Жупата, както се нарича едно домакинство със своята стока, постепенно се разразнала и се образували махали, които днес носят имената или прозвищата на обитателите им – Tиханек, Козлек, Дуплек, Ломек и други. Днес част от Ламбовата махала в града са нарича Жупата.
Разказват още, че началото на селището поставили тримата овчари Троман, Ламбо и Арнаутин, чийто имена носят днес част от копривщенските махали.
Каквато и да е историята за името, едно е ясно, че по турско време, селището е споменато в османските документи като Авраталан, т.е. женско село или женска поляна. Легендата разказва, че когато дошли турците на Балканите, много хора от Пловдивско и Златица дошли насам и като заварили старите пастирски колиби се залели по тях. В това време пристигнала и “една чудна жена от село Рила”, оставила голямата Рила планина за да живее по Средногорските поляни. Не била тя от прост род, казват хората, а болярка ли що ли, много стока имала. 
Тръгнала един ден тая “чудна жена” към Одрин (тогава Едрине), столицата на султана, с молба ферман да получи за копривщенската земя. Красива ли много била та омаяла султана, знатна болярка ли, не се казва, но ферман султана и дал, собственост на българката било селището, в което турчин с подкован кон не минавал и туркиня тука не можела да роди. Хората казвали на тази жена “султанката”, та и до днес викат потомци са и рода на Султанековците.
От туй българско селище на планинци излязли войводите – хайдути Богдан, Ангел, и Детелин и Ралю и Дончо Ватаха и много други.
Заможно селище била Копривщица, затова и на три пъти от кърджалии е опожарявана и ограбвана (през 1793 г., 1804 г. и 1809 г.). Бързо се възстановявал градеца и пак център на занаятите ставал. Копривщенските гайтани и чорапи, пъстри черги и плъсти по цялата империя се знаели. Пастирски били тия земи, такива си и останали, защото джелепчиството и бегликчийството станали силно развити. Богати търговци имало, по далечни земи ходили, къщи големи вдигнали. И днес можем да ги видим и къщите и страните дето ходили, защото са изрисувани в медальони по стените на кабинетите и над входовете на възрожденските им къщи.
Копривщица е градът на Първата пушка и Кървавото писмо от епохата на Априлци. Градът на Каравелов, Каблешков, хвърковатият Бенковски, Найден Геров и Дебелянов е участник не само в Априлското въстание. Копривщенци взимат участие в Българското опълчение и Освободителната война, Сръбско – българската война от 1885 г., Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. и Балканската война 1912-13 г.
Център е и на просветата. Първото килийно училище е открито в 1810 г. с главен учител Неофит Рилски. В 1846 г. със съдействието на Найден Геров тук е открито първото в България класно училище, а в 1850 г. и девическо училище. Не един и двама са книжовниците и писателите излязли от Копривщица дали толкова много на българската наука и литература. Каравелов и Дебелянов, Йоаким Груев, Найден Попстоянов и Христо Пулеков са само част от тях. Немалко са и черквите на копривщенци и манастирите които те поддържали. Типична за тамошната архитектура и вписваща се напълно в копривщенският дух е синята черквата “Успение Пресветая Богородица” от 1817 г.
От 1965 г. градът – музей е столица на Съборите за народно творчество, провеждащи се на всеки пет години в местноста Войводенец.
Копривщица е включена в 100-те национални туристически обекта под номер 75 с музеите си – Лютова и Ослекова къщи (принадлежали на търговците Петко Лютов и Ненчо Ослеков) и родните къщи на Тодор Каблешков, Любен и Петко Каравелови, Димчо Дебелянов и Гаврил Хлътев (Бенковски). Печат в книжките на БТС може да получите от Туристическият информационен център в града.
Бележки:
1. Тополка и Тополница са името на една и съща река, образуваща се в Средногорските склонове край копривщица от сливането на Буйновска и Крива река. Тополница е приток на Марица.
2. Тезата за заселването на Копривщица от пастири е изказана от Константин Иречек, докато Найден Геров твърди, че селището е образувано от избягали търновски боляри след падането на Престоният град. В книгата си “Пътувания”, Иречек пише за местността Попско дере, намираща се отляво на Копривщица и за Чумна река, в чиято долчинка живеели копривщенци по времето кога върлувала чумата.
3. Пастирската легенда от началото на нашият разказ е публикувана за пръв път през XIX век в цариградското списание “Читалище”
4. Името на връх Богдан (1604 м) носи името на прочутият хайдутин Богдан войвода. От тук тръгват реките Пясъчник, Крива река и Луда Яна. В подножието му се намират скали обрасли с бук, мъхове и здравец, наречени Детелиновата пещера по името на друг легендарен копривщенски хайдутин.
5. Бегликчийство – откупуване на данъка върху добитъка от империята и събирането му. Джелепчийство – притежанието на големи стада, които са предмет на търговия с месо, вълна и млечни призведения.
Литература:
Елена Огнянова, Достигнало до нас, С., 2003 г.
Георги Данов, По стъпките на Априлци, С. 1975 г.
http://www.koprivshtica-bg.hit.bg/index.html
http://www.koprivshtitza.com/index.html
http://bg.wikipedia.org/
Виж възстановка на Априлското въстание:
http://www.koprivshtitza.com/news/20041876.jpg
В него взеха участие ученици и преподаватели, духови оркестри и мажоретни състави от цяла България.
Начело на шествието бяха възпитаници на Софийската Духовна Семинария, които носеха иконата на Светите братя Кирил и Методий, а хористи от Националното музикално училище “Любомир Пипков” изпя “Върви народе възродени” пред паметника на Кирил и Методий.
